Сърцето, опознава тази, красива заблуда. 
А, любовта, връхлита раните ми, като луда.
Думите ти парят,  догарям, като лист хартия.

 Щом дойде времето, да се изправя, пред, сетния си миг, искам, да имам крила, да скоча и да полетя.
Да се издигна в небето и да забравя за оковите. Оковите, притискащи ме към земята. 

 Животът е, като бърз влак, качваш се, влакът, потегля и те отвежда в незнайна посока. Гледаш, през прозореца, чудиш се, къде те отвежда, къде ще спре, кои ще те чака, там.